Много от проблемите на съвременните финанси се коренят в хоризонтите, определяни по инвестиционната верига, пише за Financial Times Пол Уули, старши преподавател в London School of Economics и председател на Ricardo Research.
Ключовите участници в тази верига са гигантските пенсионни, държавни и дарителски фондове, които назначават външни мениджъри на активи, които от своя страна инвестират в компании. Ако тези фондове инвестират частично или изцяло с краткосрочна перспектива, това изпраща ясно послание надолу по веригата и задава подобни стандарти в цялата капиталистическа система.
Къголедството е постоянна грижа на регулаторите и наблюдателите от десетилетия, но досега почти нищо не е направено за справяне с него. През последното десетилетие стратегическият хоризонт на корпорациите се скъси още, което ги прави особено уязвими на извънредни шокове като Covid-19.
Липсата на решение може да се обясни с неприемането на оперативно полезно определение. Предлагам да се използва мотивацията за закупуване на ценните книжа, а не периода на държането им, като определящата разлика между дългосрочното и краткосрочното инвестиране.
Всички инвестиции се свеждат до избор измежду две стратегии, реализирани по най-различни начини. Едната е купуването на ценни книжа, които са евтини спрямо очакваните им бъдещи парични потоци, което всеки предполага, че се прави с неговите спестявания.
Другата, странно, е почти точно обратното: купуване на ценни книжа, чиито цени напоследък нарастват или които са поскъпнали най-много, и в двата случая без това да отговаря на фундаменталната им стойност. Друга версия на това, макар и не толкова застъпена, е продажбата на активи, които напоследък поевтиняват.
Тази втора стратегия води началото си от това, което с основание би могло да се нарече „проклятието на бенчмарковете“. Повечето големи фондове делегират управлението на външни мениджъри на активи, като им задават индексни бенчмаркове, често с ограничения за това доколко възвръщаемостта може да се отклонява от тази на индекса. Вече е доказано, че съобразяването с бенчмарковете засилва погрешното ценообразуването, като принуждава мениджърите да преследват цените вместо фундаменталната стойност.
Инерционните инвеститорите, който яхат тенденциите, успешно отиграват тази стратегия, като тласкат цените нагоре, знаейки, че бенчмарковете вероятно скоро ще ги догонят. Инвестирането само на база цените обяснява много от лошите процеси, които текат на финансовите пазари. То е и основата на късогледството.


ВМС отбелязаха 127 години от създаването на Щаба на флота
Какво време ни очаква във вторник?
Община Варна oдобри 22 културни проекта за 264 560 евро
Арестуваха мъж за нападение над българското посолство в Скопие
26 пияни или дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
САЩ придобиват дял в компания за редкоземен метал
Transatlantic Geopolitics: Европа трябва да преговаря с президента Тръмп
Transatlantic Geopolitics: Гренландия е годеница с много ухажори
Кои сектори страдат най-много от рекордните цени на медта?
Exxon: Предизвикателство е да се разработват залежите във Венецуела
29-годишна Toyota Supra се продаде на рекордна цена
Евтино, но не съвсем – цената на Sandero в Турция шокира
Дизелово BMW или Tesla Model 3 - кое струва повече на шофьора си след 400 000 км?
Защо двигателите използват разтягащи се болтове
Всеки трети автомобил в Европа е на повече от 20 години
Седмичен любовен хороскоп за 12 - 18 януари
България се справя по-добре от Хърватия при въвеждането на еврото
Тръмп: Зеленски има само една печаливша карта в ръцете си - аз
преди 5 години Най-после смислена статия - браво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар